Известно е, че след евакуацията на населението на Чернобилската зона след аварията, много хора са избрали да останат в замърсената зона.
В първите години след евакуацията в Чернобил са останали около 1000 жители (официално 3000). Но половината от тях са работили по ликвидацията на инцидента с централата, затова им е било позволено да се завърнат у дома. Останалите били вече много стари. Било много трудно да откъснат хората от родната им земя, където са се родили.
Всички страхове от масови смъртни случаи от радиация сред самозаселените (така по-късно са започнали да наричат чернобилските обитатели) не се материализирали. Хората не само оцелели, но все още са си живи и здрави а някои бият възрастови рекорди.
Някои самозаселени живеят до 100 години или повече, което нарушава всички стереотипи за радиацията.
Тези хора живеят в домовете си, в пусти села, където няма магазин или болница.
Всеки месец в Чернобил пристига кола която кара пенсиите и храна. Но достатъчно ли е? Не, разбира се. Ето защо, всяка седмица туристи, хора, които посещават Чернобилската зона, посещават самозаселените. Туристите винаги носят храна и лекарства.
Но като цяло, хората от зоната са щастливи, тъй като самите те казват: „Без суета, без бързане. Ние сме в родната ни земя! И това е най-важното ”, това е начинът, по който хората, които живеят тук обикновено отговарят на въпроса, дали се страхуват да живеят в радиоактивните села на Чернобил.
Бог да благослови тези хора. И ако решите да посетите Чернобил, не забравяйте да посетите за момент тези смели жители на зоната. Те винаги приветстват гостите.
Източник: ВИХРОГОН
