Не знам какво да правя, не ми е приятно да с карам със съпруга си и майка ми да съжалявам. Просто не разбирам какво да правя. Дайте съвет, моля.
Днес искам да ви разкажа какво може да се случи в живота, ако една жена е психологически зависима от мъжа.
На 26 години се омъжих и напуснах родителския си дом. Живях преди брака с майка ми и брат си. Баща ни напусна почти веднага след раждането на по-малкия брат. Мама беше много упорита, тя се опитваше дълго време да върне татко в семейството, така че трябваше да се справя с отглеждането на брат ми.
Всъщност ангажирането с брат не беше проблем за мен. Много го обичам, а той е спокойно дете. Притеснявах се само за състоянието на майка ми.
След като разбрала, че баща ми няма да се върне, мама започнала да търси нов съпруг. След това последва поредица от нови ухажори, които идват и си отиват. Това ми напомни за някаква зависимост. Преди Майкъл всички мъже не останаха особено. Майкъл беше богат, красив и приличен, но това беше само началото. Радвах се за майка ми, че най-сетне нещо започна да се подобрява в личния й живот.
Брат ми се отнасяше добре с Михаил и намериха общ език. Скоро разбрахме, че мама е бременна. Всички бяхме много щастливи, когато се роди сестра ни. Всички, с изключение на Михаил. Мъжът се промени пред очите ни, стана някак потрепващ, раздразнен. Често се карали с мама.
Оказа се, че цялата работа е ревност. Ревнуваше мама заради бебето. Мама не знаеше какво да прави. Тогава той постави условието тя да избира между него и дъщеря си.
Мама помоли сестра ми да остане с мен, докато нещата се подобрят. Нямам нищо против, защото това не е за първи път, но съпругът ми е недоволен. И аз го разбирам, защото плановете му не включваха подкрепа на сестра ми, а освен това планираме скоро да имаме и деца, и ето го. Не знам какво да правя, не ми е приятно да се карам със съпруга си и майка ми да съжалявам. Просто не разбирам какво да правя. Дайте съвет, моля.
ИЗточник: За жената
