Според проекта на Закон за въвеждане на еврото, пенсиите и заплатите в България ще бъдат закръглени нагоре при влизането в еврозоната. Това означава, че при превалутиране от левове в евро, ако третият знак след десетичната запетая е по-голям от нула, вторият знак след десетичната запетая ще се увеличават с единица. Това правило обаче няма да се прилага за пенсии, заплати, обезщетения и социални помощи.
Когато става въпрос за сметки, депозити и кредити, те ще бъдат превалутирани от левове в евро по курса, с който България ще влезе в еврозоната. Фиксираните лихви по левовите заеми няма да се променят, но за левовите заеми с плаваща лихва на банките може да се наложи промяна в начина, по който се определя лихвата.
Също така, проектът на закона предвижда, че шест месеца след влизането на България в еврозоната банките ще обменят безплатно суми в брой от левове в евро.
В селища, където няма банкови офиси, това ще се извършва в „Български пощи“. За обмяна на суми над 30 000 лева от банките ще се изисква тридневна предварителна заявка, а в пощата – за суми от 1000 лева до 10 000 лева. Ако имате по-голяма сума в брой, ще може да я обмените в пощата на няколко пъти.
Брутният външен дълг в края на февруари 2024 г. възлиза на 44 417.9 млн. евро (43.9% от БВП2), което е със
160.9 млн. евро (0.4%) повече в сравнение с края на февруари 2023 г. (44 257 млн. евро, 47.1% от БВП), съобщиха от БНБ.
В края на февруари 2024 г. краткосрочните задължения са 7332.6 млн. евро (16.5% от брутния дълг, 7.2% от БВП) и
се понижават с 803.1 млн. евро (9.9%) спрямо февруари 2023 г. (8135.8 млн. евро, 18.4% от дълга, 8.7% от БВП).
Дългосрочните задължения възлизат на 37 085.3 млн. евро (83.5% от брутния дълг, 36.6% от БВП), като се повишават с 964.1 млн. евро (2.7%) спрямо края на февруари 2023 г. (36 121.2 млн. евро, 81.6% от дълга, 38.4% от БВП).
Към края на февруари 2024 г. 28 093.3 млн. евро (63.2%) от брутните външни задължения са с остатъчен матуритет над една година.
В евро са деноминирани 81.1% от брутните външни задължения, при 80.9% година по-рано.
Брутният външен дълг на сектор Държавно управление в края на февруари 2024 г. е 10 796.5 млн. евро (10.7% от БВП).
Спрямо края на февруари 2023 г. (10 015.2 млн. евро, 10.7% от БВП) той нараства със 781.3 млн. евро (7.8%).
Външните задължения на Централната банка са 1917.8 млн. евро (1.9% от БВП). Те намаляват със 73.8 млн. евро
(3.7%) спрямо края на февруари 2023 г. (1991.6 млн. евро, 2.1% от БВП).
Външните задължения на сектор Други парични финансови институции4 са 6112.8 млн. евро (6% от БВП). Те се
понижават с 382.5 млн. евро (5.9%) спрямо края на февруари 2023 г. (6495.3 млн. евро, 6.9% от БВП).
Външните задължения на Други сектори5 са 12 044.6 млн. евро (11.9% от БВП). Те намаляват с 216 млн. евро
(1.8%) спрямо същия месец на миналата година (12 260.6 млн. евро, 13.1% от БВП).
Вътрешнофирменото кредитиране е в размер на 13 546.2 млн. евро (13.4% от БВП) в края на февруари 2024 г.,
което е с 51.9 млн. евро (0.4%) повече спрямо края на февруари 2023 г. (13 494.3 млн. евро, 14.4% от БВП). То е с найзначителен дял в структурата на външния дълг – 30.5% към края на февруари 2024 г. и запазва дела си спрямо година
по-рано.
