Една от най-значимите геополитически трансформации, породени индиректно от конфликта в Украйна, се разгръща в непосредствена близост до южните граници на Русия. Китай системно засилва позициите си в Централна Азия, навлизайки в сфера, която Москва десетилетия наред смяташе за свое изключително влияние – доставките на оръжие и военна техника, отбелязва „Форбс“.
Казахстан, Узбекистан, Туркменистан, Таджикистан и Киргизстан не прекъсват връзките си с Русия, но все по-активно развиват партньорства с Пекин и други глобални сили. Особено показателен е случаят с Узбекистан, който през август официално представи поне шест нови китайски изтребителя J-10CE – ясен знак, че руското военно господство в региона вече не е единственият вариант.
Икономическата мощ на китайското настъпление е колосална. Търговският оборот между Китай и петте централноазиатски републики достигна рекордните 106,3 млрд. долара през 2025 г., което представлява ръст от около 12% спрямо предходната година. Според китайски данни, Пекин вече е водещ търговски партньор не само за региона като цяло, но и за всяка от страните поотделно.
За съпоставка, търговията на Русия с Централна Азия през 2025 г. възлиза на около 51 млрд. долара. Това не означава, че Москва е напълно изтласкана – нейните връзки в сферата на политиката, сигурността, миграцията и транспорта остават дълбоки. Въпреки това, икономическият център на тежестта видимо се измества. Тенденцията се запазва и през първата половина на 2026 г., когато търговията с Китай отбелязва нов ръст от 6,5% на годишна база, особено в Казахстан и Узбекистан.
Истинската промяна обаче се забелязва при оръжейните доставки. Доскоро Москва приемаше китайските кредити и инфраструктурни проекти като икономическа конкуренция, но военните сделки са съвсем различно предизвикателство. В продължение на десетилетия армиите в региона разчитаха изцяло на съветска и руска техника. Днес този модел започва да се разпада, като Китай активно оспорва руския монопол на пазара на въоръжение.
Узбекистан направи решителната крачка това лято, включвайки китайските многоцелеви изтребители J-10CE в състава на своите военновъздушни сили. Това не е просто поредната покупка, а преминаване към напълно нова технологична екосистема, включваща китайски радари, системи за обучение и поддръжка, което обвързва страната с Пекин за десетилетия напред.
Русия плаща висока цена заради войната в Украйна. Според данни на SIPRI, руският износ на основни оръжейни системи е спаднал с 64% за периода 2021-2025 г., а делът на страната на световния пазар е намалял до 6,8%. Москва е принудена да пренасочи производството си към собствената армия, което отваря широко вратата за Китай. Пекин притежава огромна отбранителна индустрия и може да предложи всичко – от дронове до модерни изтребители.
Въпреки това, централноазиатските държави не заменят Русия с Китай, а по-скоро се стремят към баланс, използвайки конкуренцията между големите сили. Москва все още разполага със значителни лостове – военни бази и членство на някои от държавите в Организацията на Договора за колективна сигурност. Въпреки това, фундаменталната промяна е факт: Русия загуби статута си на единствен естествен избор в региона.
Източник: standartnews.com
