По линията на метрото към квартал „Люлин”, в едно от купетата където се возех, едва не прибягнаха до викане на полиция. Мъж над средна възраст се закашля лошо и след като кашлицата му продължи изнервящо време, жена надигна глас, че мъжът трябва да слезе моментално, без възражения, разказва Силвия Радева в БЛИЦ.
Към нейното тревожно кресчендо се присъединиха още няколко пътници и това беше достатъчно да се взриви нагнетения в последно време страх от неговото величество коронавируса. Сякаш никога досега не е имало грип. Сякаш чума от Средновековието размята опашка по света.
До спирка „Сливница” хората във вагона стигнаха до обединена нетърпимост към кашлящия човечец, който в залпа на неудържимата кашлица напразно обясняваше, че има алергична астма, която често го задушава и си извади помпичката, за да си впръсне спасение от задушаване.
Публиката не чуваше и не виждаше – няколко мъжаги дружно го изблъскаха от вратата щом влакът спря на спирка „Сливница”. Даже жена извади от чантата си специализирани дезинфектирани кърпички, които раздаваше на околните.
Слязох с човека на спирката и го попитах добре ли е. Той трудно си поемаше дъх и се разплака.
„Учител бях, пенсионер съм. Та това не е било даже когато имаше хонконгски грип през 1968 година. Бях ученик и майка ми се разболя тежко, не можеше да спи, три нощи изкара седнала в креслото, иначе не можеше да диша. Ние, децата, й помагахме, грижехме се за нея. Още си е жива и здрава, ще стане на 87 години през юни. А тогава нямаше дори антибиотици. Какво е станало с хората? Как може така да се озверее?“
Врачката от Кокаляне
До тези софийски селяндури още не е стигнала спасителната аура на Боко.