Днес, 2 юни, Православната църква почита паметта на Св. Никифор Изповедник, патриарх Цариградски, както и на преподобномъченик Еразъм Охридски.
Св. Никифор бил син на знатен и благочестив гражданин на Цариград на име Теодор, който претърпял изтезания и изгнание заради почитта си към светите икони. Неговата майка споделяла всички изпитания на съпруга си и го последвала в изгнанието, а след смъртта му се установила в Цариград, където младият Никифор получил отлично образование.
Никифор присъствал на VII Вселенски събор през 787 г. Търсейки уединение от дворцовия живот, той се оттеглил при Босфора, отдавайки се на научни трудове, пост и молитва, като построил църква и основал манастир. През 806 г., след смъртта на патриарх Танасий, Никифор бил избран за цариградски патриарх и насочил усилията си към подобряване поведението на духовенството.
Скоро той се проявил като изповедник, оказвайки решителна съпротива на иконобореца император Лъв Арменец. На опитите на императора да го склони към своята ерес, Никифор отвръщал, че е невъзможно да се промени древното предание и че изображенията на светците се почитат точно както Кръста и Евангелието.
В търсене на божествена помощ, патриархът призовавал православните да се пазят от еретиците и да не се страхуват от преследванията. Когато императорът се опитал да го обвини в смущаване на народа, Никифор категорично заявил, че Божият дом е място за славословие и молитва за мир, а не за политически заговори.
През 814 г. императорът свикал събор от свои съмишленици, които се опитали да лишат патриарха от сан. Никифор отказал да признае тяхната власт, за което бил пратен на заточение в манастир, където починал през 818 г. Мощите му били пренесени в Цариград през 846 г.
Св. Еразъм, родом от Антиохия, живял по време на царете Диоклетиан и Максимиан. Той се подвизавал на Ливанската планина, притежавайки дарба за чудотворство. Като епископ, той проповядвал Евангелието и достигнал до град Охрид, който тогава бил част от римската провинция Илирик.
Източник: dnesplus.bg
