Всички имаха работа. Навремето за всички имаше работа. Бяхме първи в Европа по висшите, дипломите се изкарваха с труд, а след това веднага ти се намираше работа по специалността – един от големите проблеми днес. Хората не бяха чували за безработица или за притеснителни интервюта за работа. Мотото е било „Трудът краси човека“. Но никой не работеше. Липсата на експлоатация.
За разлика от днес, където ти се налага да работиш извънредно, да трепериш за мястото си заради задължения към банки, топлофикация и т.н., всеки имаше работа. Тя отнемаше най-много по осем часа на ден присъствие (!). Към никого не е имало затормозяващи изисквания. Никой не работеше, но планът се изпълняваше на 100%. Това спокойно може да се нарече чудо. Всеки се е скатавал, но направеният план се е изпълнявал на 100%. Имало е голяма организация и контрол.
Човек е най-ползотворен, когато няма изрази от сорта „навсяка цена“. Въпреки че планът се изпълняваше изцяло, в магазините нямаше нищо „по-различно“. Големият избор винаги е предпоставка за дилема. По онова време в магазините имаше от всеки вид колбас или млечен продукт по една марка, но качествени. Не като днес пълни с всевъзможни консерванти и добавки. Стандартът на качеството на храните ни беше по-висок от този на запад. Сега е точно обратното.
Въпреки празните магазини — всички имаха всичко. По време на социализма българите имаха всичко. Хладилниците бяха пълни, апартаментите уютно обзаведени, макар и еднотипно. Гладни хора нямаше, храната и дрехите бяха евтини и висококачествени. Не като в днешните молове.
Въпреки че всички имаха всичко — всички крадяха. Хората имаха всичко, не изпитваха нужда от нещо, но това не ги спираше да скатават всевъзможни неща. Въпреки че всички крадяха — имаше за всички. Сред чудесата на социализма беше, че всички свиваха от държавата. Но тя се развиваше все повече и хората водеха щастлив начин на живот.
Ами вашите спомени?
