Масов недостиг на един от най-важните елементи за човешкия организъм засяга милиони хора по целия свят, включително и в България. През зимните месеци около 17 процента от населението на Европа страда от тежък дефицит, докато през лятото засегнати остават около 6 процента. Данните за нашата страна показват изключително висока честота на това смущение сред българите.
Повод за тези предупреждения е Световният ден на витамин Д, който се отбелязва на 2 ноември. Тревожната статистика и рисковете за здравето са разяснени от д-р Станимира Станчева-Василева, началник на отделение по Ендокринология и болести на обмяната към УМБАЛ „Пловдив“.
В световен мащаб дефицитът на витамин Д е сериозен проблем, като бялата европейска раса не прави изключение. В България мащабно проучване, проведено от проф. А-М. Борисова и нейния екип, установява, че жителите на страната страдат от висока честота на тежък дефицит и недостатъчност на този витамин.
Витамин Д всъщност изпълнява функциите на хормон, тъй като контролира много важни процеси в организма. Той грижи за костното и мускулното здраве, осигурява костна здравина и мускулна издръжливост, а също така допринася за доброто функциониране на нервната система и паметта. Освен това той подобрява имунитета, забавя прогресията на автоимунните заболявания и участва в превенцията на онкологични, инфекциозни и сърдечно-съдови заболявания.
Съществуват две форми на витамина: Д2 (ергокалциферол), който се набавя от зеленолистни растения и гъби, и Д3 (холекалциферол). Последният се синтезира в кожата или се приема чрез храни като мазни риби (сьомга, скумрия, сардина, херинга), рибено масло, яйчен жълтък и черен дроб. За да стане биологично активен като калцитриол, той трябва да премине през серия от трансформации в червата, черния дроб и бъбреците.
Множество фактори влияят върху естественото му образуване: расова принадлежност, сезон, слънчево излагане, употреба на УВ-филтри, качество на въздуха, начин на хранене, възраст (с над 50 години способността за синтез намалява с 13% всяка декада), както и здравословното състояние на черния дроб, бъбреците и наличието на хронични заболявания или наднормено тегло.
Неспецифични оплаквания като умора, отпадналост, косопад, суха кожа, чупливи нокти, костни и ставни болки, физическа неиздържливост, често боледуване, намалена памет и промени в настроението (склонност към депресия) могат да бъдат признаци за недостиг на витамин Д. При децата класически пример за тежък дефицит е рахитът.
Нивото на витамин Д се определя чрез кръвна проба за 25(OH) витамин Д. Резултат под 25 нмол/л се счита за тежък дефицит, между 25-49,9 нмол/л е недостатъчност, а над 50 нmol/л се определя като достатъчност.
За попълване на дефицита е необходимо активно влияние чрез балансирано хранене, спорт на открито, излагане на слънце (два пъти седмично между 10:00 и 16:00 ч. за 5-30 мин.) и отказ от тютюнопушене. Може да се използва и лекарствено лечение под различни форми – капсули, таблетки, спрейове или капки. Важно е да се знае, че няма унифицирана дневна доза; тя зависи от индивидуалния здравен профил и това дали се цели профилактика или лечение.
Д-р Станчева-Василева предупреждава, че дългосрочното безконтролно самолечение е опасно. Предозирането може да доведе до главоболие, коремна болка, повръщане, силна жажда, често уриниране, запек, образуване на бъбречни камъни и дори хипертонични кризи. Затова е задължително пациентът да се консултира със специалист.
Ендокринни заболявания като проблеми със щитовидната жлеза (тиреотоксикоза или хипотиреоидизъм), захарен диабет тип 1 и 2, остеопороза и затлъстяване също могат да предразположат към ниско ниво на витамин Д. Екипът на УМБАЛ „Пловдив“ прилага строго индивидуален подход при работа с тези пациенти.
Източник: plovdiv24.bg
