img

БЪЛГАРИЯ Е НАЙ-БОГАТАТА СТРАНА В ЦЕЛИЯ СВЯТ, ЗЛАТОТО Е…

/
/
/
70 Views

Американски спътници са установили ,че на Българска територия под Пирин и Родопите има злато на стойност 1 трилион долара. Братя българи , Вие сте най-богатите хора в целият свят.

Остава да си върнем златото и България! Четвърто правителства поред позволяват колониалното ограбване на златното находище в Челопеч. Те дават на концесия златните залежи на България със смешно ниска концесионна такса от годишния добив на злато, мед и сребро.

Всъщност списъкът от добиваните минерали е значително по-голям, като някой от тях попадат направо групата на редките метали. Те обаче въобще не са споменати в концесията. Тях фирмата ги добива и изнася без да плаща и цент на държавата. Сред редките минерали са селен, телур, галий, антимон, бисмут, никел, кадмий, талий, индий, паладий, платина и други. Точно заради тях концесионната такса трябва да скочи значително. На този етап това не може да стане, тъй като те не са описани въобще като възможни за добиване, когато държавата е възлагала добива.

Никоя държава – дори и колониалните народи, не позволяват да се изнася добитото злато. Фирмите го добиват, а държавата им го плаща в долари. В тях остават и допълнителните метали и елементи, които получават. При нас обаче е обратно – „Дънди“ плаща жълти стотинки и дори не преработва благородния метал у нас. Само България позволява на канадската компания да изнася златния концентрат и описаните по-горе редки метали в Намибия, и в Канада.

Първата концесия след 1990 г. е дадена на смесено българо-ирландско дружество, в което държавата е имала около 30% участие. Преди правителството на Иван Костов да сдаде властта през 2001 г. тогавашният икономически министър Александър Божков сключва договор с „Дънди прешъс“, в който концесионната такса е в размер на 1, 5% от годишния добив на злато и мед. През 2003 г. министър от правителството на Симеон Сакскобургготски Лидия Шулева намалява тази такса от 1, 5% на 0, 75%.

It is main inner container footer text
Екипът на iNFOBurgas не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е не всяка статия да е 100% истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.