Германия и още пет европейски държави отварят тежък спор за следващия седемгодишен бюджет на Европейския съюз. Канцлерът Фридрих Мерц и лидерите на Нидерландия, Швеция, Дания, Австрия и Финландия настояват планираните разходи за периода 2028-2034 г. да бъдат намалени с няколкостотин милиарда евро. Шестте държави са сред най-големите нетни вносители в бюджета на ЕС и осигуряват около 40% от неговите приходи.
Основното искане на шестте страни е бюджетът да бъде пренареден според новите приоритети на Европа. Те настояват повече средства да бъдат насочени към отбрана, сигурност, конкурентоспособност, иновации и технологично развитие. За сметка на това натискът е върху традиционните пера – Общата селскостопанска политика и Кохезионната политика, чрез която по-бедните държави и региони получават средства за инфраструктура, икономическо развитие и преодоляване на различията в ЕС.
Традиционно именно земеделието и регионалната политика поглъщат голяма част от европейския бюджет. Според шестте държави обаче структурата вече трябва да бъде променена, защото Европа е изправена пред съвсем различни предизвикателства – войната в Украйна, необходимостта от по-големи военни способности и технологичната конкуренция със САЩ и Китай. Предложението на Европейската комисия за финансовата рамка 2028-2034 г. е за бюджет, доближаващ 2 трилиона евро, което е една от най-големите финансови рамки, обсъждани досега в ЕС.
Срещу шестте големи донори вече се оформя друг сериозен лагер. Група от 17 държави, сред които Испания и Италия, настоява средствата за земеделие и регионално развитие не само да бъдат запазени, но и увеличени. Тези страни предупреждават, че новите европейски приоритети не трябва да бъдат финансирани чрез отслабване на Общата селскостопанска политика и Кохезионната политика. Част от тях настояват и за по-голяма възможност ЕС да използва общ дълг за финансиране на стратегически инвестиции.
За България спорът е пряко важен. Страната традиционно е сред държавите, за които Кохезионната политика и европейските земеделски фондове имат особено голямо значение. Българската позиция досега е, че новите приоритети на ЕС трябва да бъдат финансирани, но не за сметка на парите за земеделие и по-слабо развитите региони. София настоява кохезионните средства да останат достатъчно силни, за да продължат инвестициите в инфраструктура, местно развитие и догонване на по-богатите държави.
Преговорите тепърва навлизат в решаващата си фаза. Европейските лидери си поставиха за цел политическо споразумение за бюджета 2028-2034 г. да бъде постигнато до края на тази година. Залогът е огромен – не само колко голям ще бъде европейският бюджет, а и какви ще бъдат приоритетите на ЕС през следващото десетилетие. От едната страна стоят отбраната, сигурността и технологичната конкуренция, а от другата – земеделието, регионалното развитие и намаляването на различията между богатите и по-бедните части на Европа.
Източник: standartnews.com
